Кръвни групи и кръвопреливане

Антигени и антитела

По повърхността на еритроцитите може да има антигени – A, B и D (резус). В плазмата има антитела, които „разпознават“ чужд антиген и слепват клетките, които го носят. Това слепване се нарича аглутинация.

• Група 0: няма антиген A и B; в плазмата има анти-A и анти-B.
• Група A: антиген A; в плазмата има анти-B.
• Група B: антиген B; в плазмата има анти-A.
• Група AB: антигени A и B; няма анти-A и анти-B.

Анти-A и анти-B се появяват през първите години от живота, без човек да е получавал кръв. Антиген D имат хората с Rh+. Анти-D обаче не е в плазмата от рождение – образува се едва след контакт с Rh+ кръв.

Правилото за преливане

При преливане на еритроцити донорът не бива да има антиген, който получателят няма. Иначе антителата на получателя ще го срещнат.

Затова 0− (без антигени) може да даде еритроцити на всичките осем групи, а AB+ (с трите антигена) може да приема от всички. Съвместимостта е еднопосочна: 0 → A става, A → 0 – не. От 64-те двойки донор × получател съвместими са 27, а в двете посоки – само 8 (еднаквите групи).

Rh+ кръв за Rh− човек не се допуска. При първия път слепване няма веднага, но организмът започва да прави анти-D и следващото преливане вече е опасно.

При плазмата таблицата се обръща: прелива се течността с антителата. Плазмата на AB става за всички групи, а плазмата на 0 – само за 0.

Определяне с тест-серуми

Капка серум анти-A слепва проба само ако по еритроцитите има антиген A; анти-B – антиген B; анти-D – антиген D. Трите реакции („+“ слепване, „−“ няма) дават 2 · 2 · 2 = 8 различни картини – по една за всяка група. Например B+: анти-A −, анти-B +, анти-D +.

Унаследяване (10 клас)

Групата по AB0 се определя от един ген с три алела: Iᴬ, Iᴮ и i. Iᴬ и Iᴮ се проявяват и двата – това е кодоминиране (група AB). Алелът i е рецесивен: група 0 е само ii. Група A може да е IᴬIᴬ или Iᴬi. Резусът се унаследява отделно: D е доминантен над d.

Затова условни родители Iᴬi × Iᴮi могат да имат дете с всяка от четирите групи, всяка с вероятност 1/4, а родители IᴬIᴮ × ii – само A или B. Двама родители Dd (Rh+) имат дете Rh− с вероятност 1/4. Вероятността е благоприятните клетки на решетката, разделени на всички клетки.

Какво опростихме

• Само две системи – AB0 и RhD; признатите системи са над 30.
• Без подгрупи (A₁, A₂) и без редкия фенотип „Бомбай“, при който правилото за AB0 не важи.
• „Да / не“ вместо степен на риска: истинската реакция зависи от количеството антитела.
• В болницата групата се определя в лаборатория, прави се проба за съвместимост и решава лекар. Тази симулация не учи как се прелива кръв.
• Унаследяването е по простата схема, без мутации: от кръвните групи не се правят изводи за истински хора и семейства.