Клетката отвътре

Какво има всяка клетка

Всяка клетка има клетъчна мембрана, цитоплазма, наследствено вещество (ДНК) и рибозоми. Мембраната е границата: тя пропуска веществата избирателно. Рибозомите правят белтъци. Всяка клетка произлиза от друга клетка.

Прокариотна и еукариотна клетка

Прокариотната клетка (бактериите, царство Монера) няма ядро. Но ДНК има – тя е свободно в цитоплазмата (нуклеоид). Няма и митохондрии и хлоропласти. Повечето бактерии имат клетъчна стена; някои имат камшиче, капсула и малки кръгови ДНК – плазмиди.

Еукариотната клетка има ядро, в което е ДНК, и органели с мембрана – митохондрии, а при растенията и хлоропласти. Такива са клетките на протистите, гъбите, растенията и животните.

Растителна, животинска, гъбна клетка

• Растителната клетка има и стена, и мембрана: стената е отвън и дава опора, мембраната е под нея. Има голяма централна вакуола и митохондрии. Хлоропласти има само там, където има светлина: в листа – да, в люспата на лука – не.
• Животинската клетка няма стена, хлоропласти и голяма вакуола. Има митохондрии.
• Гъбната клетка (например дрождите) има стена от хитин и няма хлоропласти.
• Евглената и чехълчето са протисти – едноклетъчни еукариоти. Евглената има хлоропласти и камшиче, но няма стена. Чехълчето има съкратителни вакуоли, които изхвърлят излишната вода.

Митохондриите не са „само животински“: растенията дишат денем и нощем, затова и техните клетки имат митохондрии.

Органели и процеси (9 клас)

• Митохондрия – клетъчно дишане: енергия за клетката.
• Хлоропласт – фотосинтеза.
• Рибозома – синтез на белтък.
• Ядро – пази ДНК; там стават репликацията и транскрипцията.
• Ендоплазмена мрежа и апарат на Голджи – синтез, обработка и пренос на вещества; лизозоми – разграждане; центрозома – при деленето.

Стената на растенията е от целулоза, на гъбите – от хитин, на бактериите – от муреин. Вирусът не е клетка: няма мембрана, цитоплазма и рибозоми.

Колко са големи

1 mm = 1000 µm, 1 µm = 1000 nm. Типични размери:

• вирус на грипа – около 100 nm;
• бактерия E. coli – около 2 µm (колкото митохондрия);
• еритроцит – около 7,5 µm; животинска клетка – 10–100 µm;
• яйцеклетка на човека – около 120 µm; чехълче – около 200 µm.

Окото различава неща от около 100 µm, светлинният микроскоп – от около 200 nm. Затова яйцеклетката се вижда като точица, клетките и бактериите – само под микроскоп, а вирусът – само с електронен микроскоп.

Голямото животно не е от „големи клетки“: еритроцитите на мишката и на слона са почти еднакви, слонът просто има много повече клетки. Ядро, широко колкото половината клетка, заема около ½ · ½ · ½ = 1/8 от обема ѝ.

За здравето

Антибиотиците действат на бактериите, не на вирусите. За лечение решава лекар. Много бактерии са полезни – например млечнокиселите.