Пътят от една клетка

Оплождане и зигота

В яйцепровода сперматозоид се слива с яйцеклетката. Получава се зигота — една клетка, голяма около 0,12 mm. Половината от наследствения ѝ материал е от майката, половината — от бащата.

Дробене: повече клетки, а не по-голям зародиш

Зиготата започва да се дели: 2, 4, 8, 16 клетки. Всяко делене трае от 12 до 24 часа. Зародишът е обвит в обвивка и не расте: клетките стават повече, но по-малки. След 3 деления има 8 клетки, а всяка е с диаметър около 60 µm вместо 120 µm. Цялото кълбо остава около 0,12 mm.

Докато се дели, зародишът пътува по яйцепровода. За 3–4 дни стига до матката като зародишен мехур — кухо кълбо с група клетки вътре. От ден 7 той се вгражда в стената на матката и започва да се образува плацентата.

Ембрион и плод

До края на 8. седмица след оплождането зародишът се нарича ембрион. В тези седмици се залагат органите: сърцето започва да бие около ден 22 — още преди да се появят ръцете (около ден 30). В края на 8. седмица ембрионът е дълъг около 30 mm — около 250 пъти повече от зиготата.

От 9. седмица до раждането зародишът се нарича плод. Органите вече са заложени и главно растат и узряват. Раждането е около 38 седмици след оплождането.

Два часовника. Лекарите броят седмиците от първия ден на последната менструация, защото денят на оплождането обикновено не е известен. Тази гестационна възраст е с 2 седмици напред: 40 гестационни седмици са около 38 седмици от оплождането, а „10. седмица“ при лекаря е около 8 седмици развитие.

След раждането

Новороденото е дълго около 49–50 cm. През първата година расте с около 25 cm, през втората — с около 12 cm, през третата — с около 9 cm: растежът се забавя. Масата се удвоява за около 4 месеца, а за една година почти се утроява. Числата са медиани на Световната здравна организация: половината деца са по-високи, половината — по-ниски.

За 10 клас: етапите по-подробно

Зигота → морула (плътно кълбо от около 16 клетки) → бластула (кухо кълбо; при човека — бластоциста) → гаструла с три зародишни листа → неврула (от ектодермата се оформя нервната тръба) → органогенеза.

• Ектодерма (външен лист): нервна система, епидермис на кожата.
• Мезодерма (среден лист): кости, мускули, сърце, кръв, бъбреци.
• Ендодерма (вътрешен лист): лигавица на храносмилателната система, бели дробове, черен дроб.

Всички клетки носят същите 46 хромозоми, но във всяка работи различна част от гените — това е клетъчната диференциация.

Пряко развитие: от яйцето или от майката излиза малко, подобно на възрастния (човек, кокошка). Непряко развитие: има ларва, която живее и изглежда различно (жаба — попова лъжичка с хриле; пеперуда — гъсеница и какавида; скакалец — нимфа без криле). Жабата се опложда във водата (външно оплождане), а птиците и бозайниците — вътрешно.

В седмиците, когато се залагат органите, зародишът е особено чувствителен към вредни влияния, например алкохол, никотин и някои лекарства. Затова бъдещите майки се съветват с лекар.

Какво е опростено в симулацията

Дните са типични, а не точни: всеки зародиш се развива с малко по-различна скорост. При дробенето клетките са еднакви. Размерите са приблизителни, а рисунките — схематични и не са в мащаб.