Светлинният микроскоп

Общото увеличение е произведение

Обективът дава увеличен образ вътре в тубуса. Окулярът го увеличава още веднъж — като лупа. Затова двете увеличения се умножават: окуляр ×10 и обектив ×40 дават ×400, а не ×50.

Зрителното поле

Кръгът, който виждаш в окуляра, е зрителното поле. При окуляр ×10 и обектив ×4 то е около 4,5 mm от препарата, при ×10 — 1,8 mm, при ×40 — само 0,45 mm. Колкото по-силен е обективът, толкова по-малка част от препарата виждаш.

Обективът е 4 пъти по-силен — полето е 4 пъти по-тясно и 4 пъти по-ниско. Площта му е 16 пъти по-малка, затова в полето остават около 16 пъти по-малко клетки.

Колко е голяма клетката?

Ако знаеш полето, можеш да оцениш размера. Полето е 1 800 µm (µm е хилядна от милиметъра). По диаметъра се нареждат 30 клетки от бузата. Значи една клетка е около 1 800 : 30 = 60 µm.

В IX клас мериш с окулярна скала: 10 mm в окуляра, разделени на 100 деления. При обектив ×10 едно деление е 10 µm от препарата, при ×40 — 2,5 µm.

Образът е обърнат

Лявото в микроскопа е дясно, а горното — долно. Буквата „Б“ се вижда с главата надолу. Ако местиш препарата надясно, образът тръгва наляво. Затова местиш препарата натам, където виждаш обекта, и той идва към центъра.

Правилният ред на работа

1. Започни от най-малкия обектив: полето е голямо и обектът се намира лесно.
2. Премести обекта в центъра и фокусирай с макровинта.
3. Завърти револвера на по-силен обектив.
4. Донастрой само с микровинта — при ×40 и ×100 обективът е близо до покривното стъкло.
5. Ако е тъмно, отвори диафрагмата. Обектив ×100 работи с капка имерсионно масло.

Граница на увеличението

Светлинният микроскоп различава подробности до около 0,2 µm. Ако увеличиш картината на екрана, тя става по-голяма, но не и по-ясна — това е празно увеличение. Бактериите (около 2 µm) при обектив ×10 са само точки, а при ×40 вече се виждат като пръчици.

Знаеш ли, че… вирусите са 0,02–0,3 µm и със светлинен микроскоп не се виждат при никое увеличение. За тях е нужен електронен микроскоп. През 1665 година. Робърт Хук пръв нарича „клетки“ порите на корка, а през 1676 година. Антони ван Льовенхук описва едноклетъчни организми с микроскоп с една леща.

Какво е опростено в симулацията

Светлината е само зелена, обективите са идеални, препаратът е плосък, а размерите на клетките са типични стойности — истинските клетки се различават. Има и микроскопи с прав образ (например стереомикроскопът). Кръвта е само готов траен препарат. При стари микроскопи с огледало никога не насочвай огледалото към Слънцето — опасно е за очите.