Растението пие и се движи

Вода: ксилем, транспирация и кореново налягане

Водата върви от почвата през кореновите власинки, кората и ксилема на корена и стъблото до листа, а оттам излиза като пара през устицата. Това изпаряване е транспирацията. Около 98 процента от поетата вода се губи така, а в растението остават около 2.

Двете сили са различни. Кореновото налягане бута отдолу: малко е, работи нощем и при влажна почва и при 0,1 MPa вдига водата най-много на около 10 метра. Транспирацията дърпа отгоре: денем е десетки пъти по-силна и само тя стига до върха на дърво над 100 метра. Корените не изпомпват водата до върха.

• По-сух въздух, по-силна светлина, по-топло и вятър усилват транспирацията.
• Растежът не е право пропорционален: светлината насища устицата, а девет пъти повече вятър дава само около 1,2 пъти повече транспирация.
• При 100 процента влажност транспирацията е нула; затворени устица я спират.
• Гутацията е капки по ръба на листата: нощем, при влажен въздух и напоена почва кореновото налягане вкарва повече вода, отколкото листът изпарява. Това не е роса.

Захари: флоем

Зрелите листа правят захари (главно захароза) и ги изпращат по флоема към консуматорите: плодовете, корените и младите листа. За разлика от ксилема, флоемът носи нагоре и надолу. Състои се от живи клетки без ядро, а водещата сила е налягането.

• Захарите се делят между консуматорите според силата им: втори плод намалява дяловете на останалите.
• Времето е път, делен на скорост: например 1,2 метра при 0,5 метра на час са 2,4 часа.
• Кръговото обелване на кората прекъсва флоема, а ксилемът остава: водата продължава нагоре, а коренът гладува. Не опитвай с истинско дърво – то загива.

Движения: тропизми и настии

При фототропизма ауксинът отива към засенчената страна на стъблото и там клетките се удължават повече: стъблото се огъва към светлината. Огъването е най-бързо в началото и спира, когато върхът посочи светлината. Върхът е този, който възприема светлината: покрит или махнат, стъблото не се огъва. Светлина отгоре или червена не го огъва в модела.

При гравитропизма ауксинът се събира в долната страна. В стъблото това ускорява растежа долу и стъблото се огъва нагоре, а в корена потиска растежа долу и коренът се огъва надолу.

Настията е друго: бърза промяна на тургора. При допир мимозата губи вода от клетките на пулвинуса и сгъва листчетата за около 2 секунди; отварят се отново след няколко минути. Посоката на допира не определя посоката на движението.

Хормони: регулация с обратна връзка

• Абсцизовата киселина се прави при засушаване и затваря устицата – така растението пази водата. Това е отрицателна обратна връзка. Растение без този отговор увяхва на 3,5-ото денонощие, а с отговор – на около 11,7-ото.
• Етиленът узрява плодовете и усилва собствения си синтез – положителна обратна връзка. Един узрял плод в торбата ускорява останалите повече от три пъти.
• Гиберелинът удължава стъблото и буди семената; без него растенията са джуджета.
• Ауксинът огъва стъблото към светлината и коренът надолу.

За какво да внимаваш

Растението е измислено и просто, числата са на модела. Хормоните са само механизъм – тук няма съвети за пръскане с препарати или торове. Тук няма лични данни и не се въвежда нищо за теб.