Химическа промишленост и околна среда
Заводът на химика
Управлявай четири производства — амоняк, сярна киселина, чугун и мед. Настрой температурата, налягането и катализатора и виж защо добивът от един проход не е равновесният, как рециклирането го вдига и какво изпуска комина.
Симулацията се зарежда…
Показания
Показанията се зареждат…
Емисии и мерки
Още настройки
Какво опростихме?
- Газовете са идеални: при високо налягане истинският добив е малко по-голям.
- Скоростта е дидактическа: приближаване към равновесието по експонента.
- Контактният апарат е един изотермичен слой, без охлаждане между слоевете.
- Доменната пещ е масов баланс: руда от железен оксид и пясък, без топлинен баланс.
- Медта е със сумарни уравнения и илюстративни съдържания на метал.
- Няма пари, цени и време за пускане на завода.
Схемата като списък
Схемата се зарежда…
Мисиите се зареждат…
Къде се прави?
- Медта в България се получава пирометалургично. Серният диоксид от топенето се превръща в сярна киселина — около 1,3 милиона тона годишно в завода край Пирдоп (по данни от отраслови издания, 2025 година).
- Амоняк и азотни торове в България се произвеждат край Девня и в Димитровград; производството е спирано временно, когато природният газ е скъп.
- Доменни пещи в България днес няма: голям металургичен комбинат край София е спрял работа около 2008 и 2009 година. Стоманата у нас се прави в електродъгови пещи от скрап.
- В света около една пета от медта е хидрометалургична. За стомана от доменна пещ със конвертор средно се отделят 2,3 тона въглероден диоксид на тон, а от скрап в електродъгова пещ — 0,7 тона.
Това са промишлени апарати, а не опити за дома или за училището. Амонякът, серният диоксид, серният триоксид и концентрираната сярна киселина са опасни. Концентрирана киселина никога не се разрежда с наливане на вода в нея.