Класифицирай страните

Критерий и показател

Критерий е признакът, по който сравняваме страните, например „икономическо развитие“. Показател е числото, с което го мерим, например брутният вътрешен продукт на човек. Един критерий има много показатели и те не винаги дават една и съща подредба.

Брутният вътрешен продукт по паритет на покупателната способност отчита колко стока се купува с парите в самата страна. Затова за Индия той е почти четири пъти по-голям от брутния национален доход по метода „Атлас“: двата показателя мерят различно.

Типологии на страните

Типология е разделяне на страните на групи. Класовете се получават от прагове: страна със стойност точно на прага отива в по-горния клас. Ако преместиш прага, някои страни „прескачат“ от група в група. Затова картограмата не показва само фактите, а и избора на прагове: прагове 20 000 и 40 000 дават 9, 4 и 27 страни, а 10 000, 30 000 и 60 000 дават 5, 7, 10 и 18.

• Групи по доход (Световната банка): нисък, по-нисък среден, по-висок среден и висок доход по брутния национален доход на човек.
• Групи по индекса на човешко развитие (Програмата на ООН за развитие): нисък, среден, висок и много висок индекс.
• Типология от програмата: малки привилегировани нации (например Швейцария, Нидерландия, Норвегия), страни на преселническия капитализъм (Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южноафриканска република, Израел) и Групата на 77.

Групата на 77 („Клуб на бедните“) е историческо име на обединение от 1964 година. Днес в нея има страни с много различен доход: Катар, Сингапур и Обединените арабски емирства имат по-голям брутен вътрешен продукт на човек от Германия. Групите не се изключват: Южноафриканската република е едновременно в Групата на 77 и сред страните на преселническия капитализъм. Типологията е стара и историческа; така е в учебната програма, а днес международните организации ползват и други групи.

Доходът и индексът на човешко развитие не дават една и съща класация. Катар е втори по брутен вътрешен продукт на човек, но двайсет и трети по индекса. Ако „развита“ значи доход най-малко 40 000 международни долара, развитите страни са 27; ако значи индекс най-малко 0,900, са 22.

Естествен прираст и демографски преход

Естественият прираст е раждаемостта минус смъртността на 1 000 души. Не включва миграцията. Населението може да расте при отрицателен естествен прираст, ако пристигат повече хора, отколкото заминават: така е в Канада, където естественият прираст е 1,0, а миграцията е 8,33 на 1 000 души.

Ниската обща смъртност не значи дълъг живот. В Катар смъртността е 1,1 на 1 000 души, защото населението е младо, но Катар е едва дванайсети по продължителност на живота. В Япония смъртността е 13,3, защото населението е старо, а страната е четвърта по продължителност на живота.

Типове възпроизводство

Типът на възпроизводството показва дали едно поколение жени оставя достатъчно дъщери, за да ги замести. При стеснено възпроизводство всяко поколение е по-малко от предишното, при просто поколенията се заместват, при разширено всяко поколение е по-голямо. В някои учебници типът се определя по знака на естествения прираст; симулацията показва и двата начина.

Нивото на заместване не е 2,1 деца на жена навсякъде. За Нигерия трябват 2,31 деца на жена, за Япония — 2,06: колкото повече момичета не доживяват до майчинство, толкова повече деца са нужни.

Демографски политики и закъснение

Стимулиращата политика цели да се раждат повече деца, лимитиращата — по-малко. В симулацията лостовете са сценарии, не препоръки: тя не твърди с колко точно една мярка променя раждаемостта.

• Ефектът закъснява. Ако в България от 2025 година се раждат по 2,1 деца на жена и няма миграция, до 2040 година трудовите ресурси са същите, а децата са повече веднага. Затова коефициентът на зависимост дори расте.
• Растежът може да продължи. Нигер при 2,1 деца на жена пак расте с около една трета до 2050 година, защото много жени още са млади.
• Миграцията действа по-бързо. За България нетна миграция от 2,3 на 1 000 души добавя до 2050 година повече хора, отколкото 2,1 деца на жена.

Урбанизация и мегаградове

Мегаград е град с поне 10 милиона жители. През 2025 година те са 33, а най-големи са Джакарта (около 42 милиона души), Дака (почти 40 милиона) и Токио (33 милиона). Голям град не значи висока урбанизация: в Бангладеш в градовете живеят 32,7 процента от хората.

Градското население зависи от определението. По метода на ООН „степен на урбанизация“ в градовете живеят 45 процента от хората, а по националните определения — 57,6 процента. Връзката между дохода и дела на градското население е силна, но не е правило: Нигерия има повече градско население от Полша при пет пъти по-малък доход на човек.

Какво опростихме?

В таблицата има 40 страни, а средните стойности са за тях, не за целия свят. Показателите са от 2023 – 2025 година. Сценарият до 2050 година ползва българската форма на ражданията по възраст и българската таблица за смъртност за всички страни и държи лостовете постоянни, затова не е прогноза и се различава от средния вариант на ООН. Картата е схематична: всяка страна е един квадрат, подреден приблизително по географското си положение.