Проект за моята община

Къде сме?

България граничи с пет държави и с Черно море. Само Румъния и Гърция са членове на Европейския съюз, затова границата с тях е вътрешна. Границата с Турция, Северна Македония и Сърбия е външна граница на съюза: това са 765 от 1867 километра по суша и река, около две пети. Всичките пет съседа са в Европа, но Европа и Европейският съюз не са едно и също.

През страната минават пет паневропейски транспортни коридора: IV (север – юг), VII (река Дунав), VIII (от Адриатическо до Черно море), IX и X. През София минават три от тях. Линиите в симулацията са схематични, не са истинските трасета.

Какъв е проблемът?

Екологичните проблеми имат видове: замърсяване на въздуха, отпадъци и стари сметища, ерозия и загуба на местообитания. В България зимният връх на замърсяването с фини прахови частици до 10 микрометра идва най-вече от отоплението с дърва и въглища.

Сегашният стандарт е: най-много 35 дни в годината над 50 µg/m³ и средно до 40 µg/m³ за година. Трябват и двете условия. Средното може да е добро, а дните — твърде много. От 2030 година нормите са по-строги: най-много 18 дни над 45 µg/m³ и средно до 20 µg/m³. Градът в симулацията е измислен учебен град с гладка крива; истинските измервания имат резки скокове.

Зоните от „Натура 2000“ са 34,9 % от територията на страната. Те не са система от строги резервати: в тях има села, ниви и пасища, а дейностите се допускат след оценка за съвместимост. Резерватът е отделна, най-строга категория.

Откъде са парите?

Европейският съюз дели районите от ниво 2 по брутния вътрешен продукт на човек, средно за 2015–2017 година, спрямо средното за съюза: под 75 % е по-слабо развит регион, от 75 до 100 % е регион в преход, над 100 % е по-развит регион. За 2021–2027 година пет от шестте български района са по-слабо развити, а Югозападният е в преход.

Най-високият дял на съюза е 85 % за по-слабо развитите региони, 70 % за регион в преход, който е бил по-слабо развит, 60 % за друг регион в преход, 50 % и 40 % за по-развитите. Останалото е национално съфинансиране: плаща го общината или държавата. Парите от съюза не са безплатни. Районът няма кмет и собствено управление — проектите правят общините.

Истинската категория до 2027 година е по данните за 2015–2017 година. Режимът „какво би станало, ако“ показва, че по данните за 2024 година Югозападният район би бил по-развит — но това не променя сегашните правила.

Кой решава?

Общината е основната единица на местното самоуправление. Жителите я управляват чрез избраните органи и пряко — чрез референдум и общо събрание. Общинският съвет се избира за четири години, приема бюджета и определя размера на местните данъци и такси в границите, които поставя законът. Кметът е орган на изпълнителната власт и също се избира за четири години: той изпълнява, не приема бюджета. Областният управител се назначава от Министерския съвет и не е орган на местното самоуправление.

Приходите на общината са местни данъци, местни такси, приходи от собственост, трансфери от държавния бюджет и средства от Европейския съюз. Данъкът върху имот е данъчната оценка, умножена по ставката на 1 000 евро и разделена на 1 000.

Какво опростихме в симулацията

• Общината и градът са измислени („Примерна община“): числата не са за истинска община.
• Проектите, цените и ефектите им са учебно упражнение, не прогноза.
• Мерките за въздуха действат умножително и веднага; няма време за строеж и търгове.
• Процентите на съфинансиране са най-високите по регламента, а не гарантирани за всяка програма.
• Коридорите са схематични линии между градове и гранични пунктове.
• Граници по данни на Natural Earth. Числата за районите са от Евростат.