География и икономика, 8 клас
Природни зони, почви и живот
Защо в Якутск расте гора, макар зимата да е минус 37 градуса, а в Уткиагвик няма пустиня, макар да валят само около 140 милиметра? Прочети, после провери в симулацията.
Топлината и водата решават
Природната зона е голяма част от сушата с близък климат, близки почви, растения и животни. Зоните се сменят от екватора към полюсите и от океаните навътре в континентите.
- Дали растат дървета, решава лятото, а не зимата. Гората спира там, където най-топлият месец падне под около 10 градуса.
- Дали ще е гора, степ или пустиня, решават валежите спрямо топлината. При жега водата се изпарява бързо и за гора трябват повече валежи. В студа и малко валежи стигат.
- Важно е и кога вали. Едни и същи валежи през зимата и през лятото дават различни зони.
Зоните на Земята
| Зона | Почва | Растения | Животни |
|---|---|---|---|
| Влажни екваториални гори | червено-жълти фералитни | многоетажна вечнозелена гора, лиани | маймуни, папагали, жаби |
| Савани и редки гори | червени фералитни | високи треви, акация, баобаб | жираф, зебра, слон, лъв |
| Пустини | сиви пустинни, пясъци и камъни | камилски трън, сукуленти | камила, пустинна лисица, гущери |
| Твърдолистни вечнозелени гори и храсти | канелени | маслина, корков дъб, лавър | костенурки, гущери |
| Степи | черноземи | житни треви, коило | лалугер, дропла, степен орел |
| Широколистни гори | кафяви горски | дъб, бук, габър | сърна, елен, глиган |
| Смесени гори | сиви горски | смърч и бор заедно с дъб, липа, клен | лос, глиган, лисица |
| Тайга | подзолисти | смърч, ела, бор, лиственица | кафява мечка, рис, вълк |
| Лесотундра и тундра | тундрови | мъхове, лишеи, джуджеста бреза | северен елен, леминг, полярна лисица |
| Ледена зона | няма почва | по скалите — лишеи | бяла мечка, тюлени, пингвини |
Почвата
Почвата се образува от пет фактора: изходната скала, климата, релефа, организмите и времето. Растенията и животните оставят хумус — тъмния плодороден горен слой.
- Под тревите на степта хумусният слой е най-дебел: корените на тревите го трупат всяка година. Затова черноземите са най-плодородните почви.
- Под най-буйната гора — влажната екваториална — почвата е бедна. Обилният дъжд отмива веществата надолу, а растенията веднага поемат останалото.
- Под тайгата почвите са подзолисти: кисели, бедни, с излужен светъл слой.
Почвите, които следват зоните, се наричат зонални. Има и азонални почви — край реки и в блата. Те не зависят от зоната.
Планинските пояси
С височината температурата пада с около 0,65 градуса на всеки 100 метра. Затова в планината се сменят пояси, които напомнят зоните: в Рила дъбът и букът отстъпват на иглолистни гори, после идва клекът, а над около 2300 метра — високопланински пасища, подобни на тундрата. Това е проява на азоналността.
Поясите приличат на зоните, но не са същото: в планината слънцето грее по-силно, а денят не е като на север.
Всичко е свързано
Климатът, почвата, растенията и животните образуват природен комплекс. Промяна на едното сменя и другите: по-малко валежи → друга растителност → друга почва и други животни. Това е цялостността.
Намесата на човека. Когато се изсече тропичната гора, дъждът бързо отмива бедната почва. Когато степта се разоре, без тревата вятърът и водата отнасят чернозема.
Какво опростихме
- Климатът е само четири числа: най-топлият и най-студеният месец, валежите и кога падат.
- Границите между зоните са резки, а в природата преходът е постепенен.
- В планината валежите не се менят с височината.
- Моделът сверява зоните с 14 истински места. На върховете зимата е по-мека, отколкото очакваме: студеният въздух се стича в котловините.