География и икономика · 8 клас

Плочите се движат

Защо има планини, океански падини и вулкани – и защо земята трепери точно там? Прочети, после провери сам в симулацията.

Вътрешният строеж на Земята

Земята е с радиус около 6 371 km. Отвън навътре: кора, мантия, външно ядро и вътрешно ядро. Мантията е твърда. Само в горната ѝ част, на около 80–200 km, е астеносферата – пластична, тя „тече“ много бавно, като восък, а не като вода. Течно е само външното ядро.

Слоевете от повърхността към центъра
СлойДълбочинаСъстояние
Кора0 – 5…70 kmтвърда
Мантия (горе – астеносферата, 80–200 km)до 2 890 kmтвърда; астеносферата е пластична
Външно ядро2 890 – 5 150 kmтечно
Вътрешно ядро5 150 – 6 371 km (центъра)твърдо

Океанска и континентална кора

  • Океанската кора е тънка (до около 10 km), тежка (около 3,0 g/cm³) и млада – рядко над 200 милиона години. Изградена е от базалт и габро.
  • Континенталната кора е дебела (25–70 km), по-лека (около 2,7–2,8 g/cm³) и може да е на милиарди години. Горе е от гранит и утаечни скали.

Кората заедно с най-горната твърда част на мантията е литосферата. Тя е разделена на литосферни плочи, които се движат по астеносферата. Една плоча може да носи и континент, и океанско дъно – бреговете не са граници на плочи.

Колко бързо?

Плочите се движат с няколко сантиметра за година – колкото растат ноктите. Но времето е огромно: 1 cm/година за 1 милион години е 1 000 000 cm = 10 km.

разстояние (km) = 10 · скорост (cm/година) · време (милиона години)

Така при 2,5 cm/година за 200 милиона години се отваря океан от 5 000 km – колкото е широк Атлантическият океан. А за твоя живот (80 години) плоча с 5 cm/година ще мине само 4 m.

Границите на плочите

Какво става на всяка граница
ГраницаКакво се образуваПример
Сближаване: океан и континентокеанската плоча потъва; падина и вулканиАндите
Сближаване: два океанапо-старата плоча потъва; падина и островна дъгаМарианските острови
Сближаване: два континентанагънати планини, почти без вулканиХималаите
Раздалечаване: два океанасрединноокеански хребет, нова кораСредноатлантическият хребет
Раздалечаване: два континентарифт: грабен между хорстове, вулканиИзточноафриканският рифт
Плъзгане покрай (трансформна)разлом, плитки земетресения, без вулканиСан Андреас

На хребета лавата изстива бързо на дъното – това е ефузивна скала (базалт). Магмата, която изстива бавно в дълбочина, дава интрузивни скали. При сблъсък кората се нагъва: гънката нагоре е антиклинала, надолу – синклинала. При разтягане блоковете се чупят: пропадналият е грабен, издигнатият – хорст.

Земята не расте: колкото кора се ражда на хребетите, толкова потъва в падините.

Къде трепери земята

Вулканите и земетресенията не са пръснати случайно – те са по ивици по границите на плочите. Най-голямата е Тихоокеанският огнен пръстен: там стават повечето земетресения и особено най-силните. Изключение са горещите точки като Хаваите – вулкани посред плоча.

Където плоча потъва под наклон, огнищата са плитки до рова и все по-дълбоки навътре – до около 670 km. Плитко е огнище до 70 km, средно – от 70 до 300 km, дълбоко – под 300 km.

Земетресенията засягат и България: при Кресна (1904 година), при Чирпан и Пловдив (1928 година) и силното земетресение във Вранча, Румъния (1977 година), което разруши сгради в Свищов.

При земетресение

Никой не може да предскаже точния ден на земетресение, но можем да се подготвим.

  • Запази спокойствие. Покрий главата и врата си.
  • Скрий се под здрава маса или до вътрешна стена, далеч от прозорци.
  • Не тичай навън и по стълбите, докато трусът продължава. Излез спокойно, след като спре.
  • Навън стой далеч от сгради, стълбове, дървета и жици. Не ползвай асансьор.
  • При нужда звънни на 112.

Какво опростява симулацията

  • Разрезът е двумерен, а границата – права линия.
  • Скоростите са постоянни, а плочите – твърди блокове.
  • Височината на планините е приблизителна – само за усещане.
  • Земетресенията се появяват случайно по правила: моделът не ги предсказва.
  • Колебателните движения (бавното издигане и потъване на големи области) и причината плочите да се движат не са показани.

Към симулацията