Избори и селища

Електорална география

Електоралната география изучава как мястото влияе на гласуването и как правилата превръщат гласовете от различните места в места в парламента. В симулацията има измислена страна с 36 клетки и четири измислени партии: „Слънце“, „Река“, „Гора“ и „Планина“. Всяка клетка има по 1 000 гласоподаватели.

На изток е градът, на запад са селата. В града води „Слънце“, в селата — „Река“. Активността е по-висока в града. Върху гласуването влияят още възрастта, заетостта, образованието и историческите традиции на района.

Три избирателни системи

При мажоритарната система страната е разделена на райони и във всеки район печели един представител — този с най-много гласове. При пропорционалната местата се делят според дела на гласовете в цялата страна, а партия под прага не получава нищо. Смесената система съчетава двете: част от местата са по райони, част — по листи.

Със същите гласове мажоритарната система с половин редове дава 6 места на „Слънце“ и 6 на „Река“, а „Гора“ с над пети глас остава без нито едно. Пропорционалната система с 12 места дава 5, 4 и 3 места на трите големи партии. Смесената дава 5, 6 и 1. Никоя система не е „правилна“: мажоритарната дава връзка с района и по-стабилно мнозинство, пропорционалната — повече съответствие между гласове и места.

Индексът на несъответствие е половината от сбора на разликите между дяла на гласовете и дяла на местата. Той е 24,93 процентни пункта при мажоритарната система, 16,6 при смесената и 3,84 при пропорционалната.

Границите на районите

Гласовете не се променят, но границите на районите могат да променят парламента. Ако всеки район има 3 съседни клетки, има 80 092 различни разделяния и те дават четири различни резултата: от 4 места за „Слънце“ и 8 за „Река“ до 7 и 5. Партията с една трета от гласовете може да вземе две трети от местата.

Прекрояването на районите в полза на една партия е известен проблем. Изразът идва от карикатура от 1812 година, в която един изкривен район прилича на саламандър. Затова правилата изискват райони с равен брой гласоподаватели и свързани части.

Как се делят местата

При метода на д’Ондт всяко следващо място получава партията с най-голямо частно: гласове, разделени на местата ѝ досега плюс едно. Методът е описан за първи път през 1792 година, почти 90 години преди белгийския юрист, на когото е кръстен. При метода на най-големия остатък всяка партия първо взема цялата част от своята квота, а останалите места отиват при най-големите дробни части.

Двата метода почти винаги дават еднакво, но при 60 места д’Ондт дава едно място повече на най-голямата партия. В България местата в Народното събрание се разпределят по метода на най-големия остатък, с праг 4 процента от действителните гласове.

Прагът оставя гласове без места. При праг 4 % партия с 3,19 % от гласовете получава нито едно място от 240, а без праг би взела 7 или 8. Затова изводът, че всяка партия получава точно толкова процента от местата, колкото процента от гласовете има, не е верен.

Активност

Активността е факт: колко от записаните гласоподаватели са гласували. В симулацията тя е от 46 до 64 процента по клетки. Ако в селските клетки гласуват с 15 процентни пункта повече, „Река“ взема 88 вместо 84 от 240 места. Картата на активността зависи и от границите на класовете: класове през 5 пункта и класове през 10 пункта разказват различна история.

Какво е град

Градът не е селище над един и същ брой жители в целия свят. Във Финландия е нужен поне 200 души и най-много 200 m между сградите, в Канада — поне 1 000 души и 400 души на km², в Съединените американски щати — поне 5 000 души или 2 000 жилища, в Индия и Япония — поне 5 000 души и гъстота съответно 400 и 4 000 души на km². В България статутът се дава с решение на Министерския съвет, а за нов град са нужни изградена инфраструктура и поне 3 500 души (в курортно място — 1 000).

Затова измисленото селище „Хълм“ с 3 000 души е град в България, Финландия и Канада, но село в Съединените американски щати, Индия и Япония. Целта е да се види, че праговете се различават, а не да се класифицира всяко истинско селище.

Агломерация, конурбация, мегалополис

Когато селищата са слети, образуват агломерация, ако едното ядро е поне два пъти по-голямо от второто, и конурбация, ако центровете са равностойни. Вериги от близки, но не слети агломерации са мегалополис. Праговете в урока (два пъти, три агломерации, десет милиона души) са учебно правило.

Функция на града

Коефициентът на локализация сравнява дела на отрасъла в града с дела му в страната. Градът има функция само ако най-големият коефициент е поне 1,5; иначе е многофункционален. Най-големият дял не е най-големият коефициент: търговията е половината от заетите в страната, затова в град само 50 % значи обикновено ниво.

Ранг и размер

Според правилото „ранг – размер“ градът с ранг r има около една r-та от жителите на първия. София е 3,659 пъти по-голяма от Пловдив — доминиращ град: правилото предсказва за Пловдив 602 774 души, а истинските са 329 489. Правилото е закономерност, не закон.

Моят град

Планировката може да е радиална (лъчи от центъра), правоъгълна (решетка) или надлъжна (покрай една ос). В „Моят град“ разполагаш осем вида обекти на мрежа 10 на 10 и проверяваш четири правила на урока. Правилата са избор на урока, не норматив.

Какво опростихме

• Страната има 36 клетки и замразени гласове; хората не сменят решението си според системата.
• Пропорционалната система е с една национална листа, а смесената е паралелна, без компенсация.
• Правилата за град са опростени до числата в определенията.
• Партиите и селищата са измислени и не напомнят реални партии.