Търговия, интеграция и корпорации

Мито и работни места

Митото е данък върху внесената стока. Представи си малка страна, която не влияе на световната цена. Ако световната цена е 600 евро за тон и митото е 10 %, внесената стока струва 660 евро. Цялото мито се плаща от купувачите в страната, а не от чуждия износител.

По-високата цена прави три неща. Купувачите губят, защото плащат повече и купуват по-малко. Производителите печелят, защото продават по-скъпо и повече. Държавата събира мито от внесеното количество. Загубата на купувачите е по-голяма от сбора на печалбата и прихода: остава чиста загуба на обществото. При 10 % тя е 3,6 милиона евро.

Защитеният отрасъл наема повече хора, но отраслите, които ползват стоката като материал, плащат повече и продават по-малко. Ако партньорите отговорят с мита, губят и износителите. Затова изводът „по-високите мита винаги пазят работните места“ не е верен: при мито 10 % и отговор нетният резултат е минус 175 работни места.

Приходът от мита първо расте, после пада. Най-голям е при 16,7 % (20 милиона евро). При 33,3 % митото е забранително: вносът е нула, приходът също, и още по-високо мито не променя нищо.

Степени на интеграцията

Интеграцията е организирано сътрудничество между държави. Има степени. В зоната за свободна търговия няма мита между членовете, но всеки сам определя митата към останалите. Митническият съюз добавя общо външно мито. Общият пазар добавя свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали. Икономическият и валутният съюз добавят обща валута.

Европейският съюз е митнически съюз и общ пазар. Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) е зона за свободна търговия: нейните членове сами определят митата към останалия свят. Световната търговска организация има 166 члена и дава общи правила.

Групата на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южноафриканската република е форма на сътрудничество, но не е търговско споразумение: тя не премахва митата между членовете си и няма обща митническа тарифа. В симулацията изборът ѝ не променя нито едно мито.

Споразумението не увеличава търговията с всички. Когато вносът от съюза стане по-евтин, част от търговията се пренасочва към него и от другите страни се внася по-малко. Моделът взема предвид размера на пазара, разстоянието и митата.

Малка икономика

В регулираната пазарна икономика цените се определят от пазара, а държавата има лостове: данъци, държавни разходи, основна лихва на централната банка и мита. Показателите са растеж на производството, инфлация, безработица, дълг и дефицит.

Рецесия в симулацията е година със спад на производството. Често се казва „два поредни тримесечия спад“, но моделът е годишен. По-ниската лихва и повече държавни разходи помагат срещу рецесия, но дългът расте. По-високата лихва сваля инфлацията, но може да забави растежа и да вдигне безработицата. С обща валута лихвата е една за много държави и държавата губи този лост.

Референтните стойности на Европейския съюз са най-много 3 % дефицит и 60 % дълг от брутния вътрешен продукт. Рейтингът на надеждност в симулацията е наша скала с думи от „много рисков“ до „отличен“.

Завод на транснационална корпорация

Корпорацията избира място за завод по разходите за труд, превоза, митата и данъка върху печалбата. Материалите са еднакви навсякъде. Евтиният труд не решава всичко: ако мястото е далеч и плаща мито, общата цена може да е по-висока. Когато Твоята страна влезе в Европейския съюз, митата изчезват и най-изгодното място се сменя.

Офшорна юрисдикция е място с нисък данък, където фирмата записва печалба. Правилата на Европейския съюз и на много страни ограничават това: групите с годишни приходи поне 750 милиона евро плащат минимален данък от 15 %.

Когато две фирми се сливат, органът за защита на конкуренцията гледа пазарния дял. До 25 % сливането обикновено се разрешава, от 25 до 50 % има задълбочена проверка, а от 50 % е вероятно господстващо положение. Това са указания: проверката гледа и много други неща.

Какво опростихме в симулацията

• Твоята страна е учебна, нарисувана на мястото на България: числата не са на България.
• Малка страна, един отрасъл с прави линии: посоките са верни, числата са примерни.
• Моделът на споразуменията не предсказва точните дялове на търговията.
• Малката икономика няма валутен курс, заплати и очаквания на пазарите.
• Корпорацията и местата са измислени; няма реални фирми и марки.
• Реалните числа са от Световната банка, Националния статистически институт и Евростат.
• Граници по данни на Natural Earth.