България в Източния блок

Два военни блока

След войната Европа се разделя на два лагера. През 1949 година дванадесет държави създават Организацията на Северноатлантическия договор. През 1955 година Съветският съюз, България и още шест държави подписват Варшавския договор. Държавите около Съветския съюз наричаме Източен блок.

Не всички държави с комунистическо управление са във Варшавския договор: Югославия остава необвързана, а Албания излиза от него през 1968 година. Австрия, Швейцария, Швеция, Финландия и Ирландия са неутрални.

През 1949 година България е и сред основателите на Съвета за икономическа взаимопомощ — организация за търговия и общи планове между държавите от Източния блок. Той не е военен съюз.

Знаеш ли, че… през 1985 година от четирите съседи на България по суша само Румъния е във Варшавския договор? Гърция и Турция са в другия блок, а Югославия — в нито един. Със Съветския съюз България няма обща граница по суша.

Една година, няколко събития

Събития в различни държави често се случват едновременно — това наричаме синхронност. През май 1955 година България е сред основателите на Варшавския договор, а през декември същата година е приета в Организацията на обединените нации. Седмица преди Варшавския договор Федерална република Германия влиза в Организацията на Северноатлантическия договор.

Животът на хората също се променя: от 1959 година има редовни телевизионни предавания, а от 1974 година работи първият блок на атомната електроцентрала край Козлодуй.

От селото към града

Преброяванията показват голямо преселване. През 1946 година в градовете живее около една четвърт от хората (24,7 %), а през 1985 година — почти две трети (64,8 %). Повечето хора живеят в градовете от преброяването през 1975 година.

Причините са няколко наведнъж: земята започва да се обработва заедно и с машини, затова в селата трябват по-малко хора; новите заводи и строежите търсят работници; някои села стават градове и хората им стават граждани, без да се местят.

Внимавай с дела и броя. Делът на хората в селата пада повече от два пъти — от 75,3 % на 35,2 %. Но броят им пада с около 40 %, а не наполовина, защото през това време цялото население на България расте.

Откъде знаем?

За този период има много източници: закони, вестници, плакати, снимки, статистика. Плакатът или вестникът от онова време е истински източник, но е създаден с цел. Затова питай: кой го е направил, кога, за кого и защо? Пропагандата показва живота такъв, какъвто властта иска да изглежда. Сравнявай я с други източници, например с данните от преброяванията.

Конституцията от 1971 година записва в член 1, че една партия е ръководна сила в държавата. Опозиционна партия е забранена още през 1947 година. Това са белези на тоталитарно управление, за които ще говорите в часа.

Темата може да засяга близки хора от твоето семейство. Говори за нея с учителя и у дома.

За картата

Картата в симулацията е схема: държавите от 1985 година са съставени от днешните граници, а линията между двете германски държави е приблизителна. Затова на нея пише „приблизителни граници“. Данните за преброяванията са от изследване на демографа Маринов (2002), по данни на Националния статистически институт.

Картата е направена с данни от Natural Earth.