Кой управлява?

Схема на властите по текста на документа

Устройството се чете от документа: кой кого избира, кой кого назначава и кой може да свали или да спре друг орган. Всяка връзка е стрелка. Симулацията проверява схемата, която сглобиш, с текста на документа: има ли липсваща връзка, връзка от друг вид или връзка, която я няма в текста.

„Няма я в текста“ не значи „грешна“. Значи, че в избрания документ такава връзка не е записана. Затова схемата винаги е „по текста на документа“, а не по практиката.

Критерии за сравнение

Стъпки до гласоподавателя. Колко стрелки „избира“, „назначава“ или „жребий“ има от гласоподавателя до органа. По Конституцията от 1991 година президентът е на 1 стъпка, а министър-председателят — на 2. По текста на Конституцията на Съединените американски щати от 1787 година Сенатът е на 2 стъпки, а президентът — на 3; след 1913 година Сенатът е на 1 стъпка.

Разделение на властите. Колко различни органа държат законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Ако един орган или една партия ръководи всички, властите са един орган, дори събранието да е избрано.

Пряка и представителна демокрация. В Атина след реформите на Клистен законите се гласуват от самите гласоподаватели, а повечето длъжности се определят чрез жребий. Гласуват само пълнолетните мъже граждани.

Парламентарна и президентска република. Критерият е пред кого отговаря правителството. Ако събранието може да го свали — парламентарна. Ако държавният глава е избран от народа и правителството отговаря пред него — президентска. Една махната стрелка не прави президентска република.

Числата в текстовете

„Повече от половината от всички“ при 240 народни представители са 121 гласа; една пета са 48; две трети от 435 са 290. Гласовете са цели, затова две трети се закръгляват нагоре.

Няма година 0. След 1 година пр.Хр. идва 1 година сл.Хр. Затова от 27 година пр.Хр. до 284 година са 310 години, а не 311.

Какво е опростено в симулацията

Стрелките са само „има“ или „няма“, без сила на влиянието. Гласоподавателите са един възел: разширяването на избирателното право не се пресмята. Класификацията („парламентарна монархия“, „президентска република“…) е учебен модел по критерии, а не научна типология; етикети като „партиен монопол“ се поставят по критерии от учебен източник, а не от алгоритъм. Тук няма насилие, жертви и репресии: режимите се показват чрез устройството и хронологията с източник.

Важно: за темите от XX век — тоталитарни режими и политическо насилие — поговори с учителя си. Тук няма таймер, класация и точки за скорост.

Знаеш ли, че… На 10 юли 1940 година Националното събрание във Франция дава пълномощия с 569 гласа „за“ срещу 80: една република може да бъде прекратена по процедура, а не само с преврат.