Обществото през вековете

Кой брои и кого брои?

Всяка бройка е твърдение на източник. Преди да я сравниш с друга, попитай: кой я е записал, коя година, и кого точно е обхванал? В античния текст за Атина около 317 година преди Христа са пресметнати двадесет и една хиляди граждани. Това са пълнолетните мъже граждани: жените и децата не са в бройката. Затова делът им от „всички“ е малък.

Същият текст дава десет хиляди метеки и четиристотин хиляди роби. Съвременните историци смятат тези числа за твърде високи и дават друга оценка: около три роби на един свободен жител. Двете съотношения мерят различни групи, затова не ги сравняваме като еднакви величини.

Знаеш ли, че… метеките в Атина са свободни хора, служат във войската и плащат данък за чужденци, но нямат глас в народното събрание? Гласуват само гражданите.

Три съсловия и един глас

Във Франция през 1789 година живеят около 27 милиона души. Духовенството е не повече от сто хиляди, благородниците — около четиристотин хиляди, а останалите са третото съсловие: около 98 от всеки 100 души. Това е късен пример за съсловно общество, но единственият с сигурни бройки.

В Генералните щати по традиция всяко съсловие обсъжда отделно и има един общ глас. Двете привилегировани съсловия, около 1,9 % от хората, имат два от трите гласа — 66,7 %. Затова през 1789 година спорят дали да се гласува „по съсловия“, или „по глава“. На 27 юни 1789 година кралят приема гласуване „по глава“.

В Англия събрание с представители на градовете има още през 1265 година, а първото събрание на Генералните щати във Франция е през 1302 година: 37 години по-късно.

Градовете растат

В Англия и Уелс през 1801 година в градовете живее около една трета от хората, а през 1851 година — около 9 от 17,9 милиона, тоест около половината. Промишлената революция променя къде работят и живеят хората.

В България през 1880 година в градовете живеят 16,7 %, а през 1934 година — едва 21,4 %: линията е почти плоска. След 1946 година тя се вдига стръмно — до 64,8 % през 1985 година. Първото преброяване, в което повечето българи живеят в градовете, е от 1975 година. Между 1880 и 1934 година делът расте с 0,09 процентни пункта на година, а между 1946 и 1985 година — с 1,03: почти 12 пъти по-бързо.

Внимавай с дела и броя. След 1985 година населението на България намалява: през 2021 година е 6 519 789 души, с 27 % по-малко от 1985 година. Колко от спада идва от емиграцията и колко от това, че умират повече хора, отколкото се раждат, е отделен въпрос с отделен отговор.

Къде и защо се местят хората

Преселванията имат различни причини: политическа, икономическа или договор. Картата показва стрелки, чиято дебелина следва бройката: площта на стрелката, а не дължината ѝ, расте с числото. Така големите числа не се преувеличават. Стрелките свързват области, не селища, и не показват маршрута.

Примери: бежанците към България през 20-те години на XX век; доброволното изселване между България и Гърция по конвенцията от 1919 година; размяната на населението по Крайовската спогодба през 1940 година, когато от Южна Добруджа заминават повече хора, отколкото пристигат от Северна Добруджа; заминаванията на работа в чужбина след 1989 година.

Правата на бежанците са записани в международни документи. Фритьоф Нансен е върховен комисар за бежанците на Обществото на народите от 1921 година. Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година в член 33 забранява връщането на бежанец там, където животът или свободата му са застрашени. След влизането на България в Европейския съюз през 2007 година гражданите му могат да живеят и работят в други държави членки; последните ограничения отпадат през 2014 година. Гражданин на Съюза гласува и може да бъде избиран на местни избори и за Европейския парламент в държавата, в която живее, но не гласува на парламентарни избори там.

Темата за принудителните изселвания може да засяга близки хора от твоето семейство. Говори за нея с учителя и у дома. Симулацията показва данни с източник и не съди никого.

Правата не се дават наведнъж

Движенията за права — работническото, за избирателните права, за гражданските права, екологичното — се виждат на линията на времето. Правото на глас на жените се разширява на стъпки. Нова Зеландия е първата самоуправляваща се държава, в която жените гласуват — през 1893 година. Във Великобритания има две стъпки: 1918 и 1928 година. В България има три: през 1937 година част от жените гласуват на местни избори, през 1938 година омъжените, разведените и овдовелите — на парламентарни избори, а през 1944 година жените получават равно право на глас: седем години от първата стъпка до равния глас.

Всеобщата декларация за правата на човека е приета на 10 декември 1948 година: 48 гласа „за“, нито един „против“ и 8 въздържали се — 85,7 % от гласувалите са „за“.

Откъде знаем и колко сме сигурни?

Всяка бройка в симулацията има източник. Когато източниците дават различни числа, виждаш интервал или пишем „според“ източника. Картата е схема: точките са приблизителни центрове на области, не граници. Преброяванията на България са от изследване на демографа Маринов (2002), по данни на Националния статистически институт. Ако видиш числото „?“ в задача, значи трябва да го намериш или пресметнеш сам.

Картата е направена с данни от Natural Earth.