Пътят на пипера

Два пътя до Европа

В края на XV век (15 век) пиперът от Индия стига до Европа по стария път: с кораб до Аден и през Червено море, с керван до Кайро, по Нил до Александрия, с кораб до Венеция и с керван през Алпите. През 1498 година. Васко да Гама стига до Каликут по новия път — около Африка. Оттогава пиперът може да пътува с един кораб чак до Лисабон.

Новият път е над два пъти по-дълъг: около 20 900 km срещу около 9 200 km. Пътищата в симулацията са схематични — те показват пристанищата и посоките, не истински курс.

Вятърът решава кога

Ветроходните кораби зависят от мусона — вятър, който сменя посоката си според сезона. От Индия към Африка той е попътен приблизително от ноември до март. Който тръгне в друг месец, или чака, или плава срещу вятъра много бавно. Да Гама прекосява Индийския океан за 23 дни с мусона, а на връщане, срещу него — за повече от 90 дни.

Времето за една отсечка е път : скорост. Пример: 150 km с керван по 25 km на ден са 6 дни.

Посредниците вдигат цената

По стария път пиперът сменя търговеца в Аден, Джеда, Суец, Кайро, Александрия и Венеция. Всеки нов търговец добавя своята надценка към цената, която е платил. При +25 % на всяка смяна чувал за 10 монети става около 38 монети. По новия път пиперът се продава само веднъж — в Лисабон — и струва около 12,5 монети.

Знаеш ли, че… двойно повече посредници не дават точно двойна цена? Надценките се трупат една върху друга: от 3 на 6 търговци цената става 1,95 пъти по-висока, а спрямо началото — почти 4 пъти.

Защо се мести стопанският център

Важни са няколко причини наведнъж: по-малко посредници и такси, пътят по море без прехвърляне на стоката, новите кораби и знания. Така пристанищата на Атлантическия океан — Лисабон, а после Антверпен — стават все по-важни за търговията.

Историците спорят колко бързо и колко силно губи Венеция. Фредерик Лейн показва, че търговията през Средиземно море продължава и след около 1550 година се възражда. О’Рурк и Уилямсън сравняват цените спрямо общото поскъпване и намират силно влияние на новия път. Добрият въпрос е: какви данни гледа всеки историк?

Превозът през Възраждането (7 клас)

През 1866 година е открита железницата Русе–Варна (около 223 km) — тя свързва Дунав с Черно море. Волска кола изминава около 12 km на ден и пътува над 18 дни, керванът — около 30 km на ден, около 7 дни, а влакът — часове. По Дунав надолу по течението лодката е около 1,8 пъти по-бърза, отколкото нагоре.

Какво е опростено в симулацията

• Пътищата са схематични, а скоростта на кораба е една (120 km на ден).
• Скоростите по суша и по реки са приблизителни, по модела ORBIS. Скоростта на влака през 1866 година предстои да се провери.
• Цените и надценките са дидактически: те показват идеята, не истински сметки.
• Картата няма граници на държави. Плаванията от епохата са свързани и с насилие и с търговия с роби — симулацията не ги превръща в игра; темата се обсъжда в часа.

Картата на ниво „Русе–Варна“: По данни на Natural Earth.