Ледникът

Горе се трупа, долу се топи

Снежната линия е височината, над която снегът не се стопява през лятото. Над нея всяка година остава повече сняг, отколкото се стопява, и той се превръща в лед – ледникът печели. Под нея ледът се топи – ледникът губи.

• В нашата долина в началото снежната линия е на 2650 m. Ледник с дължина 10 km е в равновесие: горе се трупат по около 3,5 m лед на година, а при челото се топят по около 4,5 m.
• Ледът не стои на място – той тече надолу и пренася натрупаното до мястото, където се топи. В средата на ледника тече с около 14 m на година, тоест няколко сантиметра на ден.
• Челото е мястото, където ледът свършва. То стои на място, когато до него пристига точно толкова лед, колкото се стопява.

Топлина и сняг

По-топлият климат вдига снежната линия, а повече сняг я сваля. В тази долина 1 °C по-топло вдига снежната линия със 100 m, а 25 % повече сняг я свалят със 100 m. Затова 25 % повече сняг компенсират 1 °C.

Изненада: 1 °C мести снежната линия само със 100 m, но челото на ледника – с километри. При 1 °C по-топло ледникът накрая е 7,62 km вместо 10 km. Долината е полегата и челото трябва да слезе далеч, докато намери нов баланс.

Ледникът помни

Ледникът реагира на нов климат бавно. Ако затоплим с 1 °C и после климатът не се мени:

• в началото челото се отдръпва с около 31 m на година, после все по-бавно;
• след 30 години ледникът е около 9,24 km – изминал е само около една трета от пътя;
• две трети от пътя изминава за около 90 години, а почти спира след векове.

Затова графиката на дължината е крива, която се изравнява, а не права линия. Ледниците в планината днес отразяват климата отпреди десетилетия.

Изненада: докато челото се отдръпва нагоре, ледът в ледника продължава да тече надолу – като ескалатор, който не смогва: при челото се топи повече лед, отколкото пристига.

Ако климатът се върне такъв, какъвто беше, ледникът веднага обръща посоката, но пътят назад също трае десетилетия: расте само с ново натрупване на сняг.

Как се проверява твърдение

Когато резултатът идва със закъснение, трябва да изчакаш достатъчно дълго. След 10 години може да изглежда, че „нищо не става“. За честно сравнение пускаме две еднакви долини: еднаква температура, еднаква начална дължина, еднакво време на наблюдение. Различно е само едно нещо – например снегът.

Какво опростява симулацията

• Ледникът е описан с една дължина и една средна дебелина. Истинските ледници имат вълни на удебеляване, които пътуват по тях.
• Долината е измислена: права, наклонена и еднакво широка. Ледниците с широк горен басейн и тесен език са по-чувствителни.
• Снежната линия следва температурата веднага и без колебания от година на година – така закъснението на ледника се вижда ясно.
• Скоростта на леда е долна оценка: истинските ледници често и се плъзгат по скалата под тях, затова са по-бързи – около 25 cm на ден е обичайно.
• Височините в сцената са увеличени, иначе ледникът би бил тънка линия.

Безопасност в планината

• Не стъпвай на ледник без опитен планински водач, въже и екипировка. Снегът може да скрие дълбоки пукнатини, а снежните мостове над тях пропадат.
• Стой далеч от челото и от стръмните ледени стени. Ледът се движи и от тях се откъсват блокове без предупреждение.
• Не влизай в ледени пещери – таванът може да се срути, а водата да придойде.
• Потоците от ледниците са ледени и бързи, а следобед стават по-пълноводни.
• В България няма големи ледници – в Пирин има само малки ледени петна, но правилата за сняг и стръмни склонове важат и тук.