Земята, Слънцето, Луната и ние

Ден и нощ

Земята се върти около оста си на изток и за едно денонощие прави пълен оборот. За един час тя се завърта на 15°. Слънцето огрява винаги половината Земя, затова на едното място е ден, а на другото — нощ. Денят и нощта се сменят заради въртенето, а не защото Земята обикаля около Слънцето: обиколката е само около 1° на ден.

Земята се върти на изток, затова изгревът идва първо на изток. За всеки градус на изток Слънцето изгрява 4 минути по-рано. Варна вижда изгрева около 18 минути преди София. Ако Земята спре, половината ѝ ще има вечен ден, а другата — вечна нощ.

Сезони и сянка

Оста на Земята е наклонена на 23,44° и сочи все към една и съща звезда през цялата година. Затова през лятото Слънцето е високо над България и денят е дълъг, а през зимата е ниско и денят е къс. В София денят е около 15 часа и 9 минути през юни и около 8 часа и 51 минути през декември, а при равноденствие е 12 часа.

Обедната сянка на пръчка от един метър е около 0,35 m през юни, около 0,92 m при равноденствие и около 2,26 m през декември. Зимната сянка е около 6,5 пъти по-дълга от лятната, защото зимните лъчи падат по-полегато.

Лято не е, защото Земята е по-близо до Слънцето. Най-близо до него тя е в началото на януари: около 147 милиона km, а най-далеч е в началото на юли: около 152 милиона km. Без наклон на оста нямаше да има сезони.

Фазите на Луната

Слънцето винаги огрява половината Луна. Фазата е само колко от тази половина виждаме от Земята. Затова при новолуние огряната половина е обърната от нас, при първа четвърт виждаме половин диск, а при пълнолуние — целия светъл диск. Цикълът се повтаря на около 29,5 дни.

Сърпът не е сянка на Земята. Сянката на Земята пада върху Луната само при лунно затъмнение. Затъмнение е възможно при новолуние (слънчево) и при пълнолуние (лунно), но не става всеки месец, защото орбитата на Луната е леко наклонена. Никога не гледай Слънцето направо, дори при затъмнение.

Планети и гравитация

Четирите вътрешни планети — Меркурий, Венера, Земя и Марс — са земна група: плътни са и имат твърда повърхност. Четирите външни — Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун — са газови гиганти: по-рядки са и имат пръстени. Сатурн е по-рядък дори от водата.

На Луната гравитацията е около 6 пъти по-слаба, затова скокът там е около 6 пъти по-висок. Гравитацията държи Луната в орбита: без нея тя би продължила по права линия.

Живо и неживо

Живото е изградено от клетки, храни се, диша, расте, размножава се и реагира на дразнители. Движението не е признак на живото: огънят, облакът и реката се движат, но не са живи. Кристалът и облакът „растат“, но не като живото. Семето в торбичката е живо, макар че не расте.

Общото на живото и неживото: и в двете има маса и едни и същи вещества, а гравитацията действа еднакво на камъка и на мечката.

Ритъмът на природата

Листопадът, прелетът на птиците, зимният сън и цъфтежът следват годишния ритъм, който идва от наклона на оста. През есента денят е по-къс и захлажда, а през пролетта е по-дълъг и затопля. Някои явления започват между два сезона и затова се приемат и двата.

Верига на въздействията (6 клас)

Природата е свързана. Сечта на гората засяга почвата, опрашителите и въздуха, а оттам — реката, реколтата и здравето на хората. Прекомерният тор стига до реката и рибите намаляват. Прекомерното пръскане вреди и на пчелите, а без тях има по-малко плодове.

Засаждането на гора помага само след години: „отсякох и засадих“ не е „нищо не се е случило“. Моделът е опростен и показва само посоката на промяната: в истинската природа връзките са много повече. Всяко от нас може да направи нещо добро: да пътува с колело и да пази гората.

Безопасност

• Никога не гледай Слънцето направо, дори при затъмнение.
• Наблюдавай сянката на пръчката: опитът с нея е безопасен.