Пътешествие през тялото

Кислородът пътува с кръвта

Кислородът влиза през носа, слиза по трахеята и бронхите до белия дроб. В белия дроб той преминава в кръвта. Кръвта го носи през сърцето и по артериите до всяка клетка – на мускула, на мозъка. Въглеродният диоксид от клетката пътува обратно и излиза с издишването.

В покой кислородът стига от носа до мускула за около 10 секунди. Въздухът остава в белия дроб: по-нататък върви само кислородът, разтворен в кръвта.

Издишваме и кислород. От 100 частици вдишан въздух 21 са кислородни, а в издишания има още около 16. Тялото задържа само около 5 от тях и добавя около 4 частици въглероден диоксид.

Кръвта обикаля в затворен път

Една и съща кръв минава отново и отново през сърцето, белия дроб и органите: сърце, артерии, най-тънките съдове (капиляри) в органа, вени, пак сърце. Сърцето не прави нова кръв за всяка обиколка. В покой едно обикаляне трае по-малко от минута – около 45 секунди.

Кръвта след белия дроб е ярко червена – с много кислород, а след органа е тъмночервена. Синя кръв няма: вените изглеждат синкави през кожата, но кръвта в тях е червена.

При тичане всичко става по-бързо

При усилие сърцето бие по-често и при всеки удар изпомпва повече кръв, а дишането се учестява. Затова кръвта обикаля около три пъти по-бързо, а кислородът стига до мускула за по-малко от 4 секунди.

Изненада: за едно обикаляне при бягане сърцето бие по-малко пъти, отколкото в покой, защото всеки удар изпомпва повече кръв.

Храната е бавна, кислородът е бърз

Хапката минава през устата, хранопровода, стомаха и тънкото черво. Тя стои в стомаха около 3 часа, а в тънкото черво се разгражда на малки частици, които преминават в кръвта. Чак с кръвта стигат до мускула – за около 5 часа. Храната не отива направо от стомаха в мускулите.

Неусвоеното продължава през дебелото черво и излиза след около два дни. Усилието почти не ускорява този път.

Отпадъците и сигналът

Въглеродният диоксид излиза през белия дроб, потта – през кожата, а урината – през бъбрека и пикочния мехур. Изпитата вода не минава направо от стомаха в пикочния мехур: тя влиза в кръвта и чак от кръвта бъбрекът я отделя.

Сигналът от сетивен орган (кожа, око, ухо, нос, език) пътува по нерв до гръбначния и главния мозък за около 15 хилядни от секундата. После главният мозък „мисли“ и праща отговор по нерв до мускула, а мускулът движи костта.

Какво е примерно

Числата са примерни, за дете на около 11 години. Хората се различават много: симулацията не казва какъв трябва да е твоят пулс и не оценява тялото.

Ако искаш да измериш пулса си след тичане, тичай само толкова, колкото ти е приятно, и спри, ако ти се завие свят.