Биология и здравно образование · 10 клас

Хищник и жертва

Лисици и зайци живеят на една поляна. Кога лисиците са най-много? И защо понякога ловът прави зайците по-малко? Прочети, после провери сам в симулацията.

Двете популации се регулират взаимно

Хищничеството е биотичен екологичен фактор: лисиците (хищникът) влияят на числеността на зайците (жертвата), а зайците – на лисиците. Получава се затворен кръг:

  • Когато зайците са много, лисиците имат много храна и стават повече.
  • Когато лисиците са много, те изяждат повече зайци, отколкото се раждат – зайците намаляват.
  • Без достатъчно храна намаляват и лисиците. Зайците отново се размножават.

Затова числеността на двата вида колебае. Пикът на лисиците идва след пика на зайците – в модела с около 1,9 години: на лисиците им трябва време да отгледат малки. Един цикъл трае около 9 години.

Равновесие не значи „нищо не се променя“

Има една точка, в която двете популации не се променят – в модела 100 заека и 20 лисици. Тогава лисиците изяждат точно толкова зайци, колкото се раждат. Ако започнеш от друга точка, броят колебае около равновесието и не спира.

  • Средната численост за един цикъл е равна на равновесната, каквото и да е началото: големият бум не дава повече зайци средно, а по-дълбоки ями.
  • Изненада: ако зайците се раждат два пъти по-често, в равновесие стават повече лисиците, а зайците остават 100. Равновесният брой зайци зависи от лисиците (колко бързо умират и колко малки дават), а не от раждаемостта на зайците.

Загадката на ловния сезон

Ловът е антропогенен фактор – идва от човека. Популациите са в равновесие и половината лисици са отстреляни. Зайците първо скачат до около 215. Но многото зайци са много храна: лисиците се възстановяват над нормата и след около 3,8 години зайците стават по-малко от преди – до около 36. Намесата може да има обратен ефект.

Постоянният лов е друго нещо: той мести равновесието и средно зайците стават повече. Значи ли това, че трябва да ловуваме? Помисли какво още се променя в гората, когато зайците са повече.

Реалистичният режим: поляната не е безкрайна

  • Поляната изхранва най-много K заека (капацитет на средата). Без лисици зайците растат по S-образна крива и спират около K – поляната е опасана.
  • Колебанията затихват и популациите се приближават до равновесието.
  • Ако поляната може да изхрани по-малко зайци, отколкото е нужно на лисиците, лисиците изчезват – макар че зайци има. Под 1 животно видът изчезва и не се връща.

Какво опростихме

Моделът е учебна история, не прогноза за българска гора. Истинската червена лисица яде главно гризачи. Класическият пример за такъв цикъл е канадският рис и американският заек. Няма възраст, сезони, миграция и случайност, а броят може да е дробен.

Знаеш ли, че…

  • Компанията „Хъдсън Бей“ в Канада е изкупувала кожи от трапери и е водила точни записи. В тях за 1752–1935 години има 19 пълни цикъла на риса със среден период 9,63 години.
  • Вито Волтера създава модела, за да обясни наблюдение на Умберто д'Анкона: докато риболовът в Адриатическо море намалява през Първата световна война, делът на хищните риби в улова се увеличава.
  • Алфред Лотка описва същите уравнения в книга от 1925 година, независимо от Волтера.

Безопасност

Не се приближавай, не храни и не докосвай диви животни – особено ако изглеждат болни или необичайно смели.

Към симулацията