Химия и опазване на околната среда · 12 клас · Раздел „Модул 3. Химия на органичните вещества“
Органични съединения, съдържащи различна функционална група
Симулации
-
chem.organic-3d
Органичната молекула в 3D
Завърти молекула „топче и пръчка“ и виж истинските ъгли, σ- и π-връзките, изомерите, функционалните групи, природните вещества и полимерите.
Очаквани резултати по програмата
- Класифицира халогенопроизводните на въглеводородите според вида на халогена, вида на въглеводородния остатък и броя на халогенните атоми.
- Наименува съгласно правилата на IUPAC халогенопроизводни на въглеводородите по дадена структурна формула и обратно.
- Назовава с тривиални наименования халогенопроизводни с практическо значение: хлороформ, фреон 12, винилхлорид, алилхлорид.
- Изразява със структурни формули верижни и позиционни изомери и със стереоформули енантиомери на халогенопроизводни, съдържащи до 6 въглеродни атома.
- Разграничава верижни, позиционни и пространствени изомери на халогенопроизводните.
- Свързва структурата, молекулната маса и вида на халогена при халогенопроизводните с физичните им свойства, като използва таблично или графично представени данни.
- Изразява с химични уравнения реакции на монохалогенопроизводни с воден разтвор на алкална основа, с амоняк или амини, с алкален цианид, с натриеви ацетилениди.
- Изразява с химични уравнения реакции на елиминиране на халогеноводород от моно- и дихалогеноалкани и предсказва посоката на процеса в зависимост от структурата на получаващия се продукт при елиминиране на халогеноводород от вторични и третични монохалогенопроизводни.
- Изразява с химични уравнения реакциите на електрофилно заместване при халогеноарени (хлоробензен, бромобензен) и коментира ефекта на ориентиране при въвеждане на втори заместител в молекулата.
- Изразява с химични уравнения основни лабораторни методи за получаване на халогенопроизводни на въглеводородите (взаимодействие на ненаситени въглеводороди с халоген или халогеноводород, взаимодействие на етанол с бромоводород).
- Оценява приложения на халогенопроизводни на въглеводородите в промишлеността и бита на хората.
- Анализира информация за екологични и здравни проблеми, свързани с използването на халогенопроизводни при производство на пластмаси.
- Доказва чрез качествени реакции наличието на халоген в халогеноалкани.
- Класифицира алкохоли и феноли според вида на въглеродния атом, при който е свързана хидроксилната група; вида на въглеводородния остатък и броя на хидроксилните групи.
- Наименува съгласно правилата на IUPAC алкохоли и феноли по дадена структурна формула и обратно.
- Наименува с тривиални наименования хидроксилни производни с практическо значение ─ етиленгликол, глицерол, бензилов алкохол.
- Изразява със структурни формули възможни верижни и позиционни изомери и с Фишерови стереоформули енантиомери на алкохоли.
- Разграничава по дадени структурни формули изомери на алкохоли и феноли.
- Свързва структурата и молекулната маса на алкохолите и фенолите с физичните им свойства, като използва таблични или графични данни.
- Коментира възможностите за образуване на водородна връзка при алкохолите и фенолите и отражението на това свойство върху физичните им свойства.
- Сравнява киселинно-основните свойства на алкохолите и фенолите и изразява с химични уравнения дисоциацията на феноли във воден разтвор.
- Изразява с химични уравнения взаимодействието на алкохолите и фенолите с алкални метали и с техни хидроксиди.
- Изразява с химични уравнения реакциите на –ОН групата в алкохолите с халогеноводород, естерификация с неорганични киселини – азотна и сярна, дехидратация и окисление на първични и вторични алкохоли.
- Коментира ефекта на активиране и ориентиране при въвеждане на бромни заместители в ароматното ядро при фенол.
- Анализира текстове от различни информационни източници във връзка с физиологичното действие и употребата на метанол, етанол, 1,2-етандиол (антифриз), глицерол, нитроглицерин (експлозив, сърдечно лекарство), фенол.
- Планира и извършва химичен експеримент за разграничаване на едновалентни и многовалентни алкохоли чрез качествени реакции.
- Класифицира карбонилни съединения според функционалната група и вида на въглеводородните остатъци.
- Наименува съгласно правилата на IUPAC мастни и ароматни алдехиди и кетони по дадена структурна формула и обратно.
- Използва тривиални наименования на карбонилни съединения, познати от практиката – формалдехид, ацеталдехид, ацетон, бензалдехид.
- Разграничава алдехидите и кетоните като конституционни (функционални) изомери.
- Изразява с химични уравнения характерни свойства на алдехиди и кетони – присъединяване към карбонилната група на циановодород, окисление на алдехиди (до карбоксилни киселини): редукция (до алкохоли) и реакции, засягащи въглеводородния остатък (халогениране).
- Планира и извършва експерименти за различаване на алдехиди и кетони.
- Разпознава и класифицира мастни и ароматни карбоксилни киселини.
- Наименува съгласно правилата на IUPAC мастни и ароматни карбоксилни киселини по дадена структурна формула и обратно.
- Наименува с тривиални наименования карбоксилни киселини с практическо значение – оцетна, бензоена, палмитинова, стеаринова, олеинова.
- Изразява със структурни формули възможни верижни и позиционни изомери, енантиомери и π-диастереомери на карбоксилните киселини.
- Изразява с химични уравнения взаимодействията на карбоксилни киселини с активни метали, основни оксиди, основни хидроксиди и соли на по-слаби киселини.
- Изразява с химични уравнения реакции, свързани с карбоксилната група: взаимодействие с първични и вторични алкохоли (естерификация), дехидратация до анхидрид, взаимодействие с фосфорни халогениди, с амоняк и амини.
- Изразява с химични уравнения реакции, засягащи въглеводородния остатък в карбоксилни киселини – получаване на α-халогенкарбоксилни киселини.
- Изразява с химични уравнения заместителни реакции при ароматните карбоксилни киселини (халогениране).
- Описва биологичното значение на дълговерижните наситени и ненаситени мастни карбоксилни киселини.
- Описва оцетнокиселата ферментация като метод за получаване на оцетна киселина.
- Описва приложения на карбоксилните киселини в бита на хората.
- Класифицира производните на мастни и ароматни карбоксилни киселини – соли, ацилхалогениди, анхидриди, естери, амиди и нитрили.
- Наименува съгласно правилата на IUPAC производни на мастни и ароматни карбоксилни киселини по дадена структурна формула и обратно.
- Изразява с химични уравнения характерните свойства на производните на карбоксилните киселини – хидролиза, алкохолиза, аминолиза.
- Изразява с химични уравнения осапунването на естерите и в частност на мазнините.
- Наименува съгласно правилата на IUPAC мастни и ароматни заместени карбоксилни киселини по дадена структурна формула и обратно.
- Назовава с тривиални наименования заместени карбоксилни киселини с биологично и практическо значение – млечна, салицилова, лимонена, винена, оксалова.
- Коментира влиянието на допълнителната фукционална група върху киселинността на карбоксилните киселини.
- Изразява с химични уравнения характерни свойства на заместените мастни карбоксилни киселини – киселинни свойства, реакции на заместване (халоген с аминогрупа), реакции на елиминиране (дехидратация при 3-хидроксикарбоксилните киселини).
- Изразява с химични уравнения взаимодействия на салицилова киселина с алкохол в кисела среда и с оцетен анхидрид (промишлен метод за получаване на аспирин).
- Изразява с химични уравнения превръщане от вида: пропанова киселина 2-хлоропропанова киселина 2-аминопропанова киселина.
- Анализира данни от различни информационни източници и представя приложения в промишлеността и бита на типични представители на заместените карбоксилни киселини.
- Планира експеримент за различаване на фенол, бензоена киселина и салицилова киселина.
- Класифицира амините според вида на въглеводородните остатъци и според степента на заместване на азотния атом.
- Наименува съгласно правилата на IUPAC мастни и ароматни амини по дадена структурна формула и обратно.
- Сравнява основните свойства на алкиламини (първични, вторични, третични) и анилин.
- Изразява с химични уравнения заместителни реакции на амини с халогеноалкани.
- Анализира данни от различни източници за приложението на анилина като суровина при производството на багрила и лекарствени препарати.
- Описва екологичните и здравните проблеми, свързани с приложението на амини.
- Коментира експерименти за влиянието на рН върху разтворимостта на амините във вода.
Нови понятия
- елиминиране
- енантиомери
- поликондензация
- алкоксид
- феноксид
- карбоксилатен йон
- анхидрид
- ацилхалогенид
- амид
Източник: учебна програма на МОН по химия и опазване на околната среда за 12 клас (версия на данните v2025-26). Резултатите и понятията са дословно от програмата. Извлечените данни още чакат преглед от учител.